Разговор в столичен автобус по линия 94.
Участниците:
Мъж – около 40-годишен, 1.80 м., с интелигентен поглед, в униформа на „Чистота“.
Жена 1 – около 40-годишна, 1.60 м., без униформа.
Жена 2 – около 45-годишна, с черна ушанка, сиво палто и прозрачен червен шал.
Метеорологична обстановка:
около 1 градус, мъгла; в автобуса – около 10 градуса.
Разговорът:
Мъжът към Жена 1 (гордо): А пък от мойто семейство тя е най-добрата! От всичките ми дъщери само тя е още в българско училище!
Жена 1 (изумено): Ииий! Верно ли? Е па, че тя до кой клас стигна?
Мъжът: До шести!
Жена 1: Е, че за к’во и е на нея т’ва?
Жена 2 (намесва се): Но защо? Нека се учи момичето! Така трябва! (към мъжа) Какви предмети харесва?
Мъжът: От всичките най-обича математиката. Харесва й, решава си задачи, много е добра!
Жена 2: Ехеее! Браво на нея! А замисляла ли се е да продължи в университет?
Мъжът: Да, иска да стане, такова, как се казва, бака… е, учена иска да става! Майка й иска шивачка да я прави, ама аз й казвам: Жена, щом иска да се учи, недей я спира! Иначе е добра жената, ама не можем да излеза на глава с нея.
Жена 2: Ааа, как? Задължително да продължи да учи, пък след време нека да ми стане студентка, много ще се радвам! А от компютри разбира ли?
Мъжът: Разбира, разбира. Те в училище ги учат сега на компютри. Тя много се хвали колко много разбира. Даже онзи ден е рисувала нещо на компютъра там. Обича да рисува момичето.
Жена 2: Но това е страхотно! Ето – и компютъра го разбира, и да рисува – може, значи нека се изучи в гимназията и да идва да ми става студентка. А езици знае ли?
Мъжът: Знае, как да не знае! Цигански, турски, български… На български повече говорим в семейството, и на нея й харесва езика.
Жена 2: Нека да учи испански, френски, хубави езици са това. Имате ли компютър? Сложете речници там и да учи езици.
Мъжът: Компютъра – един приятел каза, че днеска ще ни го донесат. И каза, че ще ни върже в Интернет – те жиците минават точно до къщата, казва, че за десет минути ще сме готови. Ама аз нищо не му разбирам на компютъра, добре, че е дъщерята – много е добра! А, това е мойта спирка, извинете! Ей, батенце, сори, слизам!
